Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет
и в миналото ни назад остават.
Нощем спомените ни ги стрелят –
завинаги със тях се те прощават.
Все напред със вълчите си нрави
химерното си бъдеще градим.
Криви ли сме, Боже, или прави,
но за безсмъртие се пак редим...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
