Химерно безсмъртие
Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет
и в миналото ни назад остават.
Нощем спомените ни ги стрелят –
завинаги със тях се те прощават.
Все напред със вълчите си нрави
химерното си бъдеще градим.
Криви ли сме, Боже, или прави,
но за безсмъртие се пак редим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
