29 ago 2017, 17:36

Химн

  Poesía
1.1K 15 10

За мене си невинна капка прелест,
по-чиста от сълзата на богиня
(обичам те от клетката на елипса),
ти, мое слънце - изгрев над пустиня.

По твоите лъчи ще се изкачвам,
като калинката към светлината...
Смъртта е облак сив разделящ двама
с полупространства (чрез небето и земята).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелестно! И толкова нежност
    и преклонение към Любимата.
    Поздравления и благодарности
    за ефирното докосване, Вега!
  • Галиш с думи, Младене! Поздравления за умението!!!
  • Върховна компилация от поезия и математика!
  • Бижу... каквото само ти можеш да сътвориш! Поздрави!
  • Младен, ще кажа само : Възхитена съм!... В любими.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...