За мене си невинна капка прелест,
по-чиста от сълзата на богиня
(обичам те от клетката на елипса),
ти, мое слънце - изгрев над пустиня.
По твоите лъчи ще се изкачвам,
като калинката към светлината...
Смъртта е облак сив разделящ двама
с полупространства (чрез небето и земята).
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up