Хипернова

Poesía

647 0 1

Не ме търсете! Няма ме. Пътувам

през космоса, през цялата Вселена,

към себе си. С отворени очи сънувам

и съм бездумна, от звездите озарена.

Не ме търсете! Пътят към Земята

е нежелан, далечен, прозаичен...

А имам нужда да летя сред аромата

на забравата - покой хедонистичен.

Не ме търсете! Много съм добре.

Безплътна и безстрашна, в небосвода,

към себе си пътувам аз дорде

не се открия... и избухна - Хипернова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Brezar111 (Людмил Нешев)

Браво! Макар пречупен през призмата на леко непукистките очила на отрицанието, летежният копнеж и стремежът към промяна могат да бъдат усетени. И все пак, пътуването към себе си е едно доста самотно и нуждаещо се от време занимание. Дано лирическата е наясно с онова, което неизбежно ще трябва да пожертва.

2014-08-16T23:33:59+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0