Хипернова

Poetry

646 0 1

Не ме търсете! Няма ме. Пътувам

през космоса, през цялата Вселена,

към себе си. С отворени очи сънувам

и съм бездумна, от звездите озарена.

Не ме търсете! Пътят към Земята

е нежелан, далечен, прозаичен...

А имам нужда да летя сред аромата

на забравата - покой хедонистичен.

Не ме търсете! Много съм добре.

Безплътна и безстрашна, в небосвода,

към себе си пътувам аз дорде

не се открия... и избухна - Хипернова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Brezar111 (Людмил Нешев)

Браво! Макар пречупен през призмата на леко непукистките очила на отрицанието, летежният копнеж и стремежът към промяна могат да бъдат усетени. И все пак, пътуването към себе си е едно доста самотно и нуждаещо се от време занимание. Дано лирическата е наясно с онова, което неизбежно ще трябва да пожертва.

2014-08-16T23:33:59+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0