Хипернова

Поезия

644 0 1

Не ме търсете! Няма ме. Пътувам

през космоса, през цялата Вселена,

към себе си. С отворени очи сънувам

и съм бездумна, от звездите озарена.

Не ме търсете! Пътят към Земята

е нежелан, далечен, прозаичен...

А имам нужда да летя сред аромата

на забравата - покой хедонистичен.

Не ме търсете! Много съм добре.

Безплътна и безстрашна, в небосвода,

към себе си пътувам аз дорде

не се открия... и избухна - Хипернова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Brezar111 (Людмил Нешев)

Браво! Макар пречупен през призмата на леко непукистките очила на отрицанието, летежният копнеж и стремежът към промяна могат да бъдат усетени. И все пак, пътуването към себе си е едно доста самотно и нуждаещо се от време занимание. Дано лирическата е наясно с онова, което неизбежно ще трябва да пожертва.

2014-08-16T23:33:59+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0