Хипернова

16 авг. 2014 г., 19:34

Поэзия

453 0 1

Не ме търсете! Няма ме. Пътувам

през космоса, през цялата Вселена,

към себе си. С отворени очи сънувам

и съм бездумна, от звездите озарена.

Не ме търсете! Пътят към Земята

е нежелан, далечен, прозаичен...

А имам нужда да летя сред аромата

на забравата - покой хедонистичен.

Не ме търсете! Много съм добре.

Безплътна и безстрашна, в небосвода,

към себе си пътувам аз дорде

не се открия... и избухна - Хипернова.

Brezar111 (Людмил Нешев)

2014-08-16T23:33:59+03:00

Браво! Макар пречупен през призмата на леко непукистките очила на отрицанието, летежният копнеж и стремежът към промяна могат да бъдат усетени. И все пак, пътуването към себе си е едно доста самотно и нуждаещо се от време занимание. Дано лирическата е наясно с онова, което неизбежно ще трябва да пожертва.