1 abr 2008, 9:03

Хиподрумно стихотворение

  Poesía » Otra
653 0 5
Конете риеха с копитата земята.
От цвилене зората се изплаши.
Пронизващият силен, остър вятър
се впиваше във техните ездачи.

След линията почваше борбата.
Един ще бъде краен победител.
Ще се окичи със студено злато,
ще хвърли в радост масовият зрител.

Купища банкноти тихо чакат
да бъдат след финала поделени.
От радостни очи ще падне мрака...
Усмивки ще кълват сълзи солени...

До следващият път, когато нови
залози се направят за победа.
Тръпката душите ще разрови,
като на скенер алчност да разгледа...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...