valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
1 abr 2008, 9:03

Хиподрумно стихотворение

  Poesía » Otra
649 0 5
Конете риеха с копитата земята.
От цвилене зората се изплаши.
Пронизващият силен, остър вятър
се впиваше във техните ездачи.

След линията почваше борбата.
Един ще бъде краен победител.
Ще се окичи със студено злато,
ще хвърли в радост масовият зрител.

Купища банкноти тихо чакат
да бъдат след финала поделени.
От радостни очи ще падне мрака...
Усмивки ще кълват сълзи солени...

До следващият път, когато нови
залози се направят за победа.
Тръпката душите ще разрови,
като на скенер алчност да разгледа...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0