Apr 1, 2008, 9:03 AM

Хиподрумно стихотворение

  Poetry » Other
646 0 5
Конете риеха с копитата земята.
От цвилене зората се изплаши.
Пронизващият силен, остър вятър
се впиваше във техните ездачи.

След линията почваше борбата.
Един ще бъде краен победител.
Ще се окичи със студено злато,
ще хвърли в радост масовият зрител.

Купища банкноти тихо чакат
да бъдат след финала поделени.
От радостни очи ще падне мрака...
Усмивки ще кълват сълзи солени...

До следващият път, когато нови
залози се направят за победа.
Тръпката душите ще разрови,
като на скенер алчност да разгледа...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...