Хиподрумно стихотворение
Конете риеха с копитата земята.
От цвилене зората се изплаши.
Пронизващият силен, остър вятър
се впиваше във техните ездачи.
След линията почваше борбата.
Един ще бъде краен победител.
Ще се окичи със студено злато,
ще хвърли в радост масовият зрител.
Купища банкноти тихо чакат
да бъдат след финала поделени.
От радостни очи ще падне мрака...
Усмивки ще кълват сълзи солени...
До следващият път, когато нови
залози се направят за победа.
Тръпката душите ще разрови,
като на скенер алчност да разгледа...
От цвилене зората се изплаши.
Пронизващият силен, остър вятър
се впиваше във техните ездачи.
След линията почваше борбата.
Един ще бъде краен победител.
Ще се окичи със студено злато,
ще хвърли в радост масовият зрител.
Купища банкноти тихо чакат
да бъдат след финала поделени.
От радостни очи ще падне мрака...
Усмивки ще кълват сълзи солени...
До следващият път, когато нови
залози се направят за победа.
Тръпката душите ще разрови,
като на скенер алчност да разгледа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
