5 feb 2013, 13:26

Хищно цвете

  Poesía » Otra
1.3K 0 1

Пълна луната отвън в нощта светеше,

светлината ù в стаята проникваше

и мен, копнеещ във леглото огряваше,

докато сърцето ми нея очакваше.

 

И ето, тя се появяваше

и към мене се приближаваше.

Като от мрамор тя беше изваяна,

в черна коприна и дантела облечена.

 

Косите ù по раменете се спускаха,

краката ù върху килима пристъпваха,

пред леглото омайваща застана,

над мен се надвеси и протегна.

 

Ръцете ù ме обгърнаха,

нокти в гърба ми се вкопчиха,

устните ù в моите се впиха,

гърдите ù в мен се притиснаха.

 

Червени очи блеснаха,

жесток поглед показаха,

остри зъби се извадиха,

силно в гърлото се забиха.

 

Кръв по възглавницата заструи,

хищно цвете върху мене стои,

ноктите гърдите пронизаха,

дробовете стон издадоха.

 

Черни рози стаята украсяват,

със тъжен мирис въздуха изпълват,

отпуснах се в мрачна хладина

и настана мъртва тишина.

 

май 2012

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...