Пълна луната отвън в нощта светеше,
светлината ù в стаята проникваше
и мен, копнеещ във леглото огряваше,
докато сърцето ми нея очакваше.
И ето, тя се появяваше
и към мене се приближаваше.
Като от мрамор тя беше изваяна,
в черна коприна и дантела облечена.
Косите ù по раменете се спускаха,
краката ù върху килима пристъпваха,
пред леглото омайваща застана,
над мен се надвеси и протегна.
Ръцете ù ме обгърнаха,
нокти в гърба ми се вкопчиха,
устните ù в моите се впиха,
гърдите ù в мен се притиснаха.
Червени очи блеснаха,
жесток поглед показаха,
остри зъби се извадиха,
силно в гърлото се забиха.
Кръв по възглавницата заструи,
хищно цвете върху мене стои,
ноктите гърдите пронизаха,
дробовете стон издадоха.
Черни рози стаята украсяват,
със тъжен мирис въздуха изпълват,
отпуснах се в мрачна хладина
и настана мъртва тишина.
май 2012
© Виталий Георгиев Все права защищены