Хищно цвете

Пълна луната отвън в нощта светеше,

светлината ù в стаята проникваше

и мен, копнеещ във леглото огряваше,

докато сърцето ми нея очакваше.

И ето, тя се появяваше

и към мене се приближаваше.

Като от мрамор тя беше изваяна,

в черна коприна и дантела облечена.

Косите ù по раменете се спускаха,

краката ù върху килима пристъпваха,

пред леглото омайваща застана,

над мен се надвеси и протегна.

Ръцете ù ме обгърнаха,

нокти в гърба ми се вкопчиха,

устните ù в моите се впиха,

гърдите ù в мен се притиснаха.

Червени очи блеснаха,

жесток поглед показаха,

остри зъби се извадиха,

силно в гърлото се забиха.

Кръв по възглавницата заструи,

хищно цвете върху мене стои,

ноктите гърдите пронизаха,

дробовете стон издадоха.

Черни рози стаята украсяват,

със тъжен мирис въздуха изпълват,

отпуснах се в мрачна хладина

и настана мъртва тишина.

май 2012