Хлад
Беше хлад,
извикан от вятъра..
Беше ден,
който едва извървя...
Беше мисъл,
но тя си отиде...
Беше дори и тъга,
която не пожела
да си тръгне...
Тя остана...
Оставих я сама...
Погледнах във миналото...
Сянка...
Рамо...
Опрях се...
Не паднах...
Ощипах се...
Вече съм тук...
Сега!
Настояще!
Е!
И отново озъби се сянката...
Рамо...
Опрях се...
Залитнах...
И побягнах...
Далеч...
За да не падна отново...
Бъдеще...
Мое...
Пазя го...
Не искам рамо...
Ще се опра на себе си...
Край...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жара Пенева Todos los derechos reservados
