Хлад
Беше хлад,
извикан от вятъра..
Беше ден,
който едва извървя...
Беше мисъл,
но тя си отиде...
Беше дори и тъга,
която не пожела
да си тръгне...
Тя остана...
Оставих я сама...
Погледнах във миналото...
Сянка...
Рамо...
Опрях се...
Не паднах...
Ощипах се...
Вече съм тук...
Сега!
Настояще!
Е!
И отново озъби се сянката...
Рамо...
Опрях се...
Залитнах...
И побягнах...
Далеч...
За да не падна отново...
Бъдеще...
Мое...
Пазя го...
Не искам рамо...
Ще се опра на себе си...
Край...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жара Пенева Всички права запазени
