jara (Жара Пенева) jara (Жара Пенева)
20
Sep 23, 2012, 5:59 PM

Хлад

838 0 2

Беше хлад,
извикан от вятъра..
Беше ден,
който едва извървя...
Беше мисъл,
но тя си отиде...
Беше дори и тъга,
която не пожела
да си тръгне...
Тя остана...

Но не приседнах до нея...
Оставих я сама...
Погледнах във миналото...
Сянка...
Рамо...
Опрях се...
Не паднах...
Ощипах се...
Вече съм тук...
Сега!
Настояще!
Е!
И отново озъби се сянката...
Рамо...
Опрях се...
Залитнах...
И побягнах...
Далеч...
За да не падна отново...
Бъдеще...
Мое...
Пазя го...
Не искам рамо...
Ще се опра на себе си...
Край...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0