23 сент. 2012 г., 17:59

Хлад

844 0 2

Беше хлад,
извикан от вятъра..
Беше ден,
който едва извървя...
Беше мисъл,
но тя си отиде...
Беше дори и тъга,
която не пожела
да си тръгне...
Тя остана...

Но не приседнах до нея...
Оставих я сама...
Погледнах във миналото...
Сянка...
Рамо...
Опрях се...
Не паднах...
Ощипах се...
Вече съм тук...
Сега!
Настояще!
Е!
И отново озъби се сянката...
Рамо...
Опрях се...
Залитнах...
И побягнах...
Далеч...
За да не падна отново...
Бъдеще...
Мое...
Пазя го...
Не искам рамо...
Ще се опра на себе си...
Край...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жара Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...