Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда
ще потънат в сиво-черната мъгла.
И ето, че смъртта сега изглежда
като къщичка уютна от стъкла.
Писъкът на недошлото вдъхновение -
заглушен от плътността на моите гърди,
отеква вътре в мен в недоумение,
че ще умре, дори преди да се роди.