27.03.2010 г., 21:11

Хладна грациозност

640 1 4

Страшно се надига тъмнината

да обгърне всичко с хладна грациозност.

Ето – даже въздухът се дави,

тъжен, с обозрима сериозност.

 

Всички късчета на разпиляната надежда

ще потънат в сиво-черната мъгла.

И ето, че смъртта сега изглежда

като къщичка уютна от стъкла.

 

Писъкът на недошлото вдъхновение -

заглушен от плътността на моите гърди,

отеква вътре в мен в недоумение,

че ще умре, дори преди да се роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...