27.03.2010 г., 21:11

Хладна грациозност

636 1 4

Страшно се надига тъмнината

да обгърне всичко с хладна грациозност.

Ето – даже въздухът се дави,

тъжен, с обозрима сериозност.

 

Всички късчета на разпиляната надежда

ще потънат в сиво-черната мъгла.

И ето, че смъртта сега изглежда

като къщичка уютна от стъкла.

 

Писъкът на недошлото вдъхновение -

заглушен от плътността на моите гърди,

отеква вътре в мен в недоумение,

че ще умре, дори преди да се роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...