Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда
ще потънат в сиво-черната мъгла.
И ето, че смъртта сега изглежда
като къщичка уютна от стъкла.
Писъкът на недошлото вдъхновение -
заглушен от плътността на моите гърди,
отеква вътре в мен в недоумение,
че ще умре, дори преди да се роди.
© Цвет All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
