21 jul 2007, 21:09

хладно е

  Poesía
994 0 9
Хладно е. Вселената притихнала зей,
звездите са истинали и гледат празно,
луната е ранена и оранжева кърви,
опитва се да грее, но безумно е, напразно.

А аз лежа си сам на двора, скрит във мрака,
люлян от пулса на заспалата Земя,
какво ли някога и мене там ме чака,
не се замислям. Просто пуша и мълча.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много чувство празнота ми носи това стихотворение Данчо. Някак си се поставих на мястото на "героя" ти и се почувствах празна, сама и миниатюрна...
  • И на мен ми харесва
  • Имаш си стил,който те отличава от другите,за което те поздравявам.Аз лично те ценя!
  • Аз въобще не се "връзвам", просто исках да разбера какво точно не му харесва, и той се съгласи да ми каже. Всеки си има мнение, и мисля, че не бива просто да стоим на дистанция от хората с по-различно мнение, а да се опитаме да разберем мотивите им. Просто Писателче си има много догматични и твърди критерий и за това не му харесват много от нещата ни. Аз пък обичам думите. Не толкова смисъла им, колкото звученето им когато се сливат в изречения. И по отделно. Понякога нахвърлям (о, тук става дума за много задълбочено и премислено писане, с много задраскване и замени на думи) просто изречения, за да изразя това което чувствам. А четящия произведението, нека чувства каквото си поиска. Просто харесвам такъв вид поезия.
  • Абе,човек защо се вързваш на думите на Писателчето той в сайта се изявява кат критик.Не значи че щом не ти е харесал стиха той не струва,така че горе главата и напред!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...