21.07.2007 г., 21:09

хладно е

987 0 9
Хладно е. Вселената притихнала зей,
звездите са истинали и гледат празно,
луната е ранена и оранжева кърви,
опитва се да грее, но безумно е, напразно.

А аз лежа си сам на двора, скрит във мрака,
люлян от пулса на заспалата Земя,
какво ли някога и мене там ме чака,
не се замислям. Просто пуша и мълча.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много чувство празнота ми носи това стихотворение Данчо. Някак си се поставих на мястото на "героя" ти и се почувствах празна, сама и миниатюрна...
  • И на мен ми харесва
  • Имаш си стил,който те отличава от другите,за което те поздравявам.Аз лично те ценя!
  • Аз въобще не се "връзвам", просто исках да разбера какво точно не му харесва, и той се съгласи да ми каже. Всеки си има мнение, и мисля, че не бива просто да стоим на дистанция от хората с по-различно мнение, а да се опитаме да разберем мотивите им. Просто Писателче си има много догматични и твърди критерий и за това не му харесват много от нещата ни. Аз пък обичам думите. Не толкова смисъла им, колкото звученето им когато се сливат в изречения. И по отделно. Понякога нахвърлям (о, тук става дума за много задълбочено и премислено писане, с много задраскване и замени на думи) просто изречения, за да изразя това което чувствам. А четящия произведението, нека чувства каквото си поиска. Просто харесвам такъв вид поезия.
  • Абе,човек защо се вързваш на думите на Писателчето той в сайта се изявява кат критик.Не значи че щом не ти е харесал стиха той не струва,така че горе главата и напред!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...