хладно е
звездите са истинали и гледат празно,
луната е ранена и оранжева кърви,
опитва се да грее, но безумно е, напразно.
А аз лежа си сам на двора, скрит във мрака,
люлян от пулса на заспалата Земя,
какво ли някога и мене там ме чака,
не се замислям. Просто пуша и мълча.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены

