31 jul 2010, 12:46

Хладнокръвно убийство от любов

977 0 1

Забиваме до дръжка ножа във гърдите

и мълчаливо раните солим със гордостта.

В очите си откриваме тъга, зад облак скрита,

и зле гримирана и охтичава суета.

 

По кожата ми макове цъфтят отново и отново,

докосвайки ме, сееш животворни семена,

а после тръгваш - сякаш огнено олово

над алени полета е изляла есента.

 

Докосна ли те - водопади страст от теб се сгромолясват,

искри във пръски и кипи водата побеляла,

веднага със безцветно безразличие задрасквам

устрема ù, в бентове я връзвам побесняла.

 

Твърди, непристъпни, жестоки и опасни,

за огъня отвътре не признаваме дори пред Бог,

изкусно острието точим - до проблясване

и къшея любов превръщаме във гроб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....