19 ago 2009, 23:49

Хлапето

Poesía » Otra

1.6K 0 2

Хлапето

Някога, когато бях дете,

обичах да стоя там, край реката.

Всяка вечер сама гледах звездите

и така прогонвах тъгата.

Сега, когато вече съм голямо момиче,

имам други грижи и мечти.

Забравих дори плюшеното мече

и не гледам ярките звезди...

Но сърцето на малкото хлапе,

винаги в мен ще живее...

Детето, което обичаше лете

с горските птички да пее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

VaMpIrChEtYyY (Красимира Христова)

Сладурско...и малко навяващо тъга по отминалото детство..6 от мен

2009-08-24T10:08:03+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

по детски симпатично

2009-08-19T23:50:23+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0