Хлапето
Някога, когато бях дете,
обичах да стоя там, край реката.
Всяка вечер сама гледах звездите
и така прогонвах тъгата.
Сега, когато вече съм голямо момиче,
имам други грижи и мечти.
Забравих дори плюшеното мече
и не гледам ярките звезди...
Но сърцето на малкото хлапе,
винаги в мен ще живее...
Детето, което обичаше лете
с горските птички да пее...
© Ралица Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
