26 nov 2008, 9:01

Хлапето, което...

  Poesía » Otra
1.8K 0 10

                                         Хлапето, което...

 

           Хлапето, което обичаше ви безрезервно -

това бях АЗ!

          Хлапето, което вие подиграхте и не разбрахте,

това бях АЗ!

         Хлапето, което желаеше любов и внимание,

         а получи безразличие и болка голяма!

         Хлапето, което опитваше да бъде приятел със всички -

това бях АЗ!

        Хлапето,което отритнато беше от всички-

това бях АЗ!

      Хлапето, което вярваше и се надяваше, че всичко ще се промени -

това бях АЗ!

      Хлапето, което се раздаваше и помагаше без край -

това бях АЗ!

    Хлапето, което не очакваше нищо в замяна -

това бях АЗ!

   Хлапето, което пак продължава да вярва и да се надява -

това отново съм АЗ!

   Хлапето, което един ден ще си отиде и вие може би няма да знаете за това!

   Но то пак ще ви пази и обича, защото и то има право на това!!!

 

P.S.Това стихотворение съм го написала със страшна болка. Всичко е преживяно, но няма да се сърдя, ако не ви хареса. Приемам всякакви коментари! Благодаря на тези, които отделиха време и го прочетоха! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва. Напомня ми за това което аз правя.
  • Аз пък съжалявам,че си изгубих времето да го чета...
  • Не знам дали е случайност, но това стихотворение много прилича на една реклама на Unicef...
  • благодаря ви на всички.Това значи много за мен.
  • Наистина съжалявам, че си преживяла толкова! Помни, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз сама го осъзнах. С обич!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...