sunshine_93 (Мила)
24

Nov 26, 2008, 9:01 AM

Хлапето, което...

Poetry » Other

1.8K 0 10

Хлапето, което...

Хлапето, което обичаше ви безрезервно -

това бях АЗ!

Хлапето, което вие подиграхте и не разбрахте,

това бях АЗ!

Хлапето, което желаеше любов и внимание,

а получи безразличие и болка голяма!

Хлапето, което опитваше да бъде приятел със всички -

това бях АЗ!

Хлапето,което отритнато беше от всички-

това бях АЗ!

Хлапето, което вярваше и се надяваше, че всичко ще се промени -

това бях АЗ!

Хлапето, което се раздаваше и помагаше без край -

това бях АЗ!

Хлапето, което не очакваше нищо в замяна -

това бях АЗ!

Хлапето, което пак продължава да вярва и да се надява -

това отново съм АЗ!

Хлапето, което един ден ще си отиде и вие може би няма да знаете за това!

Но то пак ще ви пази и обича, защото и то има право на това!!!

P.S.Това стихотворение съм го написала със страшна болка. Всичко е преживяно, но няма да се сърдя, ако не ви хареса. Приемам всякакви коментари! Благодаря на тези, които отделиха време и го прочетоха! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelofthedie (Ралица Илиева)

Много ми харесва. Напомня ми за това което аз правя.

2009-06-28T03:31:25+03:00
Ludotooo (Дарку)

Аз пък съжалявам,че си изгубих времето да го чета...

2009-05-05T21:49:24+03:00
babylove (Малинка Ягодова)

Не знам дали е случайност, но това стихотворение много прилича на една реклама на Unicef...

2009-05-03T22:46:23+03:00
sunshine_93 (Мила)

благодаря ви на всички.Това значи много за мен.

2008-12-02T11:34:20+02:00
Tin-Tin (Тина)

Наистина съжалявам, че си преживяла толкова! Помни, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз сама го осъзнах. С обич!

2008-12-02T10:50:29+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0