26 нояб. 2008 г., 09:01

Хлапето, което...

1.8K 0 10

                                         Хлапето, което...

 

           Хлапето, което обичаше ви безрезервно -

това бях АЗ!

          Хлапето, което вие подиграхте и не разбрахте,

това бях АЗ!

         Хлапето, което желаеше любов и внимание,

         а получи безразличие и болка голяма!

         Хлапето, което опитваше да бъде приятел със всички -

това бях АЗ!

        Хлапето,което отритнато беше от всички-

това бях АЗ!

      Хлапето, което вярваше и се надяваше, че всичко ще се промени -

това бях АЗ!

      Хлапето, което се раздаваше и помагаше без край -

това бях АЗ!

    Хлапето, което не очакваше нищо в замяна -

това бях АЗ!

   Хлапето, което пак продължава да вярва и да се надява -

това отново съм АЗ!

   Хлапето, което един ден ще си отиде и вие може би няма да знаете за това!

   Но то пак ще ви пази и обича, защото и то има право на това!!!

 

P.S.Това стихотворение съм го написала със страшна болка. Всичко е преживяно, но няма да се сърдя, ако не ви хареса. Приемам всякакви коментари! Благодаря на тези, които отделиха време и го прочетоха! :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва. Напомня ми за това което аз правя.
  • Аз пък съжалявам,че си изгубих времето да го чета...
  • Не знам дали е случайност, но това стихотворение много прилича на една реклама на Unicef...
  • благодаря ви на всички.Това значи много за мен.
  • Наистина съжалявам, че си преживяла толкова! Помни, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз сама го осъзнах. С обич!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...