25 ago 2017, 9:46

Хлебарка и калинка

  Poesía » Otra
621 1 6

На тераса неголяма

в пететажен градски блок,

имаше портретна снимка –

дядо стар насред градинка.

Срещнали се там калинка

и хлебарка с гръб широк.

Калинката се казвала Христина,

ненаситната хлебарка – Минка.

 

              Минка:

                   "Виждам, толкоз си красива,

                   но и мене си ме бива.

                   Я кажи ми ти сега,

                   да оправим някои неща.

                   Теб човеците държат в ръка,

                   мен ме гонят, тъпчат ме с крака..."

 

            Христина:

                   "Аз съдбата им познавам,

                   ти пък цапаш им храната.

                   Все на светло аз летя

                   с честна, хубава душа.

                   Ти притворна във нощта

                   дебнеш шкафове, тава."

 

Дъжд през слънце заваля

и роди се шарена дъга.

Пъстрата калинка полетя,

а хлебарката в долап се свря.

 

       Пловдив

       23.08.2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Приликата с всички имена е случайна.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Ивелина!!!Твоят коментар ме зарадва!!!Написаното е изпълнило смисъла и внушенията си!!!Благодаря!!!
  • Мъдро, интерсено... Хареса ми. Пътища към доброто и злото винаги ще има, но изборът е само един. Мрак, светлина...Добро, зло... Поздрав!
  • Благодаря за коментарите!!!Сърдечни поздрави на всички!!!
  • Хареса ми, Хари! Не е трудно да се разпознаят кои са калинки и кои - хлебарки. Поздрави за стиха!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...