25.08.2017 г., 9:46 ч.

Хлебарка и калинка 

  Поезия » Друга
468 1 6

На тераса неголяма

в пететажен градски блок,

имаше портретна снимка –

дядо стар насред градинка.

Срещнали се там калинка

и хлебарка с гръб широк.

Калинката се казвала Христина,

ненаситната хлебарка – Минка.

 

              Минка:

                   "Виждам, толкоз си красива,

                   но и мене си ме бива.

                   Я кажи ми ти сега,

                   да оправим някои неща.

                   Теб човеците държат в ръка,

                   мен ме гонят, тъпчат ме с крака..."

 

            Христина:

                   "Аз съдбата им познавам,

                   ти пък цапаш им храната.

                   Все на светло аз летя

                   с честна, хубава душа.

                   Ти притворна във нощта

                   дебнеш шкафове, тава."

 

Дъжд през слънце заваля

и роди се шарена дъга.

Пъстрата калинка полетя,

а хлебарката в долап се свря.

 

       Пловдив

       23.08.2017г.

© Хари Спасов Всички права запазени

Приликата с всички имена е случайна.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Ивелина!!!Твоят коментар ме зарадва!!!Написаното е изпълнило смисъла и внушенията си!!!Благодаря!!!
  • Мъдро, интерсено... Хареса ми. Пътища към доброто и злото винаги ще има, но изборът е само един. Мрак, светлина...Добро, зло... Поздрав!
  • Благодаря за коментарите!!!Сърдечни поздрави на всички!!!
  • Хареса ми, Хари! Не е трудно да се разпознаят кои са калинки и кои - хлебарки. Поздрави за стиха!
  • Христинчето много добре е отговорила на Минка.
Предложения
: ??:??