Хлебарка и калинка
На тераса неголяма
в пететажен градски блок,
имаше портретна снимка –
дядо стар насред градинка.
Срещнали се там калинка
и хлебарка с гръб широк.
Калинката се казвала Христина,
ненаситната хлебарка – Минка.
Минка:
"Виждам, толкоз си красива,
но и мене си ме бива.
Я кажи ми ти сега,
да оправим някои неща.
Теб човеците държат в ръка,
мен ме гонят, тъпчат ме с крака..."
Христина:
"Аз съдбата им познавам,
ти пък цапаш им храната.
Все на светло аз летя
с честна, хубава душа.
Ти притворна във нощта
дебнеш шкафове, тава."
Дъжд през слънце заваля
и роди се шарена дъга.
Пъстрата калинка полетя,
а хлебарката в долап се свря.
Пловдив
23.08.2017г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
