Хляб
Жънат житото в полята,
берат машините зърната.
Хлябът пак узря.
Хората са с пот на челата
от зори до мрак.
За да имаме храна на софрата
и сили за живот да продължим!
Благодарни ли сме ние за това,
че родила е Земята най-важното
нещо на света?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мина Конарова Todos los derechos reservados
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
