По залез меденият дракон
открадна слънчевата пита.
Пчели небесни безпощадно
дълго и със стръв го жилиха.
Кървеше той, докрай удави –
сред пламъци и златна пепел,
валма в кармин и звезден прах –
площадите с бездомни пейки.
А този град, смълчан и сгушен,
във смог и пушеци загърнат,
за миг дори не спря да слуша
суматохата, че иде свършекът, ...