26 sept 2019, 7:34

Хм

  Poesía
947 0 1

Търкулнат кестен, уж преместен.

Живот избутан и профукан.

След "ласките" на някой " честен", 

се чувстваш точно поизчукан... 

 

Зъби стискаш, уж се кискаш. 

Претърпяваш, пак оставаш

и подтискаш, к'вото искаш. 

Без да вземаш - само даваш. 

 

Изтръгнат корен, непокорен, 

боде с бодила в плът прогнила. 

Светът заспал е ококорен, 

с треска окото му пробила. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! А краят е много точно забит

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...