Хм
Търкулнат кестен, уж преместен.
Живот избутан и профукан.
След "ласките" на някой " честен",
се чувстваш точно поизчукан...
Зъби стискаш, уж се кискаш.
Претърпяваш, пак оставаш
и подтискаш, к'вото искаш.
Без да вземаш - само даваш.
Изтръгнат корен, непокорен,
боде с бодила в плът прогнила.
Светът заспал е ококорен,
с треска окото му пробила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
