Търкулнат кестен, уж преместен.
Живот избутан и профукан.
След "ласките" на някой " честен",
се чувстваш точно поизчукан...
Зъби стискаш, уж се кискаш.
Претърпяваш, пак оставаш
и подтискаш, к'вото искаш.
Без да вземаш - само даваш.
Изтръгнат корен, непокорен,
боде с бодила в плът прогнила.
Светът заспал е ококорен,
с треска окото му пробила.
© Мария Божкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
