26 сент. 2019 г., 07:34

Хм

952 0 1

Търкулнат кестен, уж преместен.

Живот избутан и профукан.

След "ласките" на някой " честен", 

се чувстваш точно поизчукан... 

 

Зъби стискаш, уж се кискаш. 

Претърпяваш, пак оставаш

и подтискаш, к'вото искаш. 

Без да вземаш - само даваш. 

 

Изтръгнат корен, непокорен, 

боде с бодила в плът прогнила. 

Светът заспал е ококорен, 

с треска окото му пробила. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! А краят е много точно забит

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...