МаЖор (Мария Божкова)
93 90
26 сент. 2019 г., 07:34

Хм 

  Поэзия
544 0 1

Търкулнат кестен, уж преместен.

Живот избутан и профукан.

След "ласките" на някой " честен", 

се чувстваш точно поизчукан... 

 

Зъби стискаш, уж се кискаш. 

Претърпяваш, пак оставаш

и подтискаш, к'вото искаш. 

Без да вземаш - само даваш. 

 

Изтръгнат корен, непокорен, 

боде с бодила в плът прогнила. 

Светът заспал е ококорен, 

с треска окото му пробила. 

© Мария Божкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! А краят е много точно забит
Предложения
: ??:??