29 may 2017, 0:28

Honey Bee

  Poesía
2.9K 26 24

В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.

Пчелата, кацнала на сънно цвете,
помахала ми с призрачни криле,
сред тичинките тромаво се вплете,
но в мен остави дивен дъх на мед.

Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...