Honey Bee
В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете,
помахала ми с призрачни криле,
сред тичинките тромаво се вплете,
но в мен остави дивен дъх на мед.
Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
