Хора
615
0
1
Тъмнината бавно ме поглъща,
във животно ме превръща,
но на кой му пука,
да не съм дошъл да се оплаквам тука.
Това, за което ще говоря,
е тема, по която често споря.
Хората често искат, много получават,
но за жалост лесно те забравят.
Колко дала ни е таз природа,
колко дал ни е света.
Любов, усмивка, надежда плаха,
всичка тази красота.
А в замяна даваме им радиация
и отпадъчни води.
Петним ний името им свято,
тъпчем своите мечти,
унищожаваме ние техните красоти.
Кой ме слуша, на кого му трябва,
тука само някъв тийнейджър се оплаква.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados
