Тъмнината бавно ме поглъща,

във животно ме превръща,

но на кой му пука,

да не съм дошъл да се оплаквам тука.

Това, за което ще говоря,

е тема, по която често споря.

Хората често искат, много получават,

но за жалост лесно те забравят.

Колко дала ни е таз природа,

колко дал ни е света.

Любов, усмивка, надежда плаха,

всичка тази красота.

А в замяна даваме им радиация

и отпадъчни води.

Петним ний името им свято,

тъпчем своите мечти,

унищожаваме ние техните красоти.

Кой ме слуша, на кого му трябва,

тука само някъв тийнейджър се оплаква.