Хора
611
0
1
Тъмнината бавно ме поглъща,
във животно ме превръща,
но на кой му пука,
да не съм дошъл да се оплаквам тука.
Това, за което ще говоря,
е тема, по която често споря.
Хората често искат, много получават,
но за жалост лесно те забравят.
Колко дала ни е таз природа,
колко дал ни е света.
Любов, усмивка, надежда плаха,
всичка тази красота.
А в замяна даваме им радиация
и отпадъчни води.
Петним ний името им свято,
тъпчем своите мечти,
унищожаваме ние техните красоти.
Кой ме слуша, на кого му трябва,
тука само някъв тийнейджър се оплаква.
© Божидар Лазаров All rights reserved.
