Хора на честта

15 may 2010, 15:48

Poesía » Otra

872 1 3

Мъжете на честта -

понякога и те я губят...

От онази пламенна любов,

дето внезапно изчезва

само миг, след като всичко погубят.

Помня всички велики любовници -

били те мои или чужди...

Мъжете със завидната слава,

нежно смъртоносни и тъй нужни.

Те бяха като ангели прогонени,

със сърца чисти като на новородено,

ала и грях тежък, един.

Лесно да забравят клетвите си,

че обещали са да са нечий любим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Arogarn (Калин Кръстев)

2010-06-19T15:45:48+03:00

Тръгвам да оценявам всичките ти стихове като започвам от това. Понеже съм сигурен, че имаш и по-добри... \4\
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-06-15T23:47:54+03:00

четох във форума, че си по-добра от циркаджийте. сама го казваш. може и да имаш право.

но според мен в прочетеното липсва основното - усет към словото.

доказват го стилистичните грубости, ритмичните грубости.... любов липсва. любов към словото.
doreto66 (Дора Павлова)

2010-05-15T15:49:28+03:00

"че обещали са да са нечии любими."