Момичето... (Стеси)
1 239

15 may 2010, 15:48

Хора на честта

Poesía » Otra

1.3K 1 3

Мъжете на честта -

понякога и те я губят...

От онази пламенна любов,

дето внезапно изчезва

само миг, след като всичко погубят.

Помня всички велики любовници -

били те мои или чужди...

Мъжете със завидната слава,

нежно смъртоносни и тъй нужни.

Те бяха като ангели прогонени,

със сърца чисти като на новородено,

ала и грях тежък, един.

Лесно да забравят клетвите си,

че обещали са да са нечий любим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Arogarn (Калин Кръстев)

Тръгвам да оценявам всичките ти стихове като започвам от това. Понеже съм сигурен, че имаш и по-добри... \4\

2010-06-19T15:45:48+03:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

четох във форума, че си по-добра от циркаджийте. сама го казваш. може и да имаш право.

но според мен в прочетеното липсва основното - усет към словото.

доказват го стилистичните грубости, ритмичните грубости.... любов липсва. любов към словото.

2010-06-15T23:47:54+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"че обещали са да са нечии любими."

2010-05-15T15:49:28+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0