Момичето... (Стеси)
1 239

15.05.2010 г., 15:48

Хора на честта

Поезия » Друга

1.3K 1 3

Мъжете на честта -

понякога и те я губят...

От онази пламенна любов,

дето внезапно изчезва

само миг, след като всичко погубят.

Помня всички велики любовници -

били те мои или чужди...

Мъжете със завидната слава,

нежно смъртоносни и тъй нужни.

Те бяха като ангели прогонени,

със сърца чисти като на новородено,

ала и грях тежък, един.

Лесно да забравят клетвите си,

че обещали са да са нечий любим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Arogarn (Калин Кръстев)

Тръгвам да оценявам всичките ти стихове като започвам от това. Понеже съм сигурен, че имаш и по-добри... \4\

2010-06-19T15:45:48+03:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

четох във форума, че си по-добра от циркаджийте. сама го казваш. може и да имаш право.

но според мен в прочетеното липсва основното - усет към словото.

доказват го стилистичните грубости, ритмичните грубости.... любов липсва. любов към словото.

2010-06-15T23:47:54+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"че обещали са да са нечии любими."

2010-05-15T15:49:28+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0