Момичето... (Стеси)
239 398
15 мая 2010 г., 15:48

Хора на честта 

  Поэзия » Другая
981 1 3

Мъжете на честта -

понякога и те я губят...

От онази пламенна любов,

дето внезапно изчезва

само миг, след като всичко погубят.

Помня всички велики любовници -

били те мои или чужди...

Мъжете със завидната слава,

нежно смъртоносни и тъй нужни.

Те бяха като ангели прогонени,

със сърца чисти като на новородено,

ала и грях тежък, един.

Лесно да забравят клетвите си,

че обещали са да са нечий любим.

© Стеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тръгвам да оценявам всичките ти стихове като започвам от това. Понеже съм сигурен, че имаш и по-добри... \4\
  • четох във форума, че си по-добра от циркаджийте. сама го казваш. може и да имаш право.

    но според мен в прочетеното липсва основното - усет към словото.

    доказват го стилистичните грубости, ритмичните грубости.... любов липсва. любов към словото.

  • "че обещали са да са нечии любими."
Предложения
: ??:??