Момичето... (Стеси)
1 239

May 15, 2010, 3:48 PM

Хора на честта

Poetry » Other

1.3K 1 3

Мъжете на честта -

понякога и те я губят...

От онази пламенна любов,

дето внезапно изчезва

само миг, след като всичко погубят.

Помня всички велики любовници -

били те мои или чужди...

Мъжете със завидната слава,

нежно смъртоносни и тъй нужни.

Те бяха като ангели прогонени,

със сърца чисти като на новородено,

ала и грях тежък, един.

Лесно да забравят клетвите си,

че обещали са да са нечий любим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Arogarn (Калин Кръстев)

Тръгвам да оценявам всичките ти стихове като започвам от това. Понеже съм сигурен, че имаш и по-добри... \4\

2010-06-19T15:45:48+03:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

четох във форума, че си по-добра от циркаджийте. сама го казваш. може и да имаш право.

но според мен в прочетеното липсва основното - усет към словото.

доказват го стилистичните грубости, ритмичните грубости.... любов липсва. любов към словото.

2010-06-15T23:47:54+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"че обещали са да са нечии любими."

2010-05-15T15:49:28+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0