Хора на честта

May 15, 2010, 3:48 PM

Poetry » Other

861 1 3

Мъжете на честта -

понякога и те я губят...

От онази пламенна любов,

дето внезапно изчезва

само миг, след като всичко погубят.

Помня всички велики любовници -

били те мои или чужди...

Мъжете със завидната слава,

нежно смъртоносни и тъй нужни.

Те бяха като ангели прогонени,

със сърца чисти като на новородено,

ала и грях тежък, един.

Лесно да забравят клетвите си,

че обещали са да са нечий любим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Arogarn (Калин Кръстев)

2010-06-19T15:45:48+03:00

Тръгвам да оценявам всичките ти стихове като започвам от това. Понеже съм сигурен, че имаш и по-добри... \4\
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-06-15T23:47:54+03:00

четох във форума, че си по-добра от циркаджийте. сама го казваш. може и да имаш право.

но според мен в прочетеното липсва основното - усет към словото.

доказват го стилистичните грубости, ритмичните грубости.... любов липсва. любов към словото.
doreto66 (Дора Павлова)

2010-05-15T15:49:28+03:00

"че обещали са да са нечии любими."