30 sept 2011, 8:57

Хората-Енти

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Не сечете дървото на спомена,

то е всичко, което сме ние,

че без него и обич особена

трудно в нас ще реши да се свие.

 

В него, знайте, се крие основата

на това, дето можем да бъдем,

само трябва да чуем природата

и да спрем с нея все да се лъжем.

 

Щом изпием потока на времето,

всеки изгрев ще стане вълшебен

и ще видим с очите на семето,

че сме вечни и всеки е ценен.

 

Не сечете дървото на спомена,

там са нашите светли моменти,

а без клони самотен е коренът

и сме смъртни ний, Хората-Енти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...