Sep 30, 2011, 8:57 AM

Хората-Енти

  Poetry » Other
1K 0 3

Не сечете дървото на спомена,

то е всичко, което сме ние,

че без него и обич особена

трудно в нас ще реши да се свие.

 

В него, знайте, се крие основата

на това, дето можем да бъдем,

само трябва да чуем природата

и да спрем с нея все да се лъжем.

 

Щом изпием потока на времето,

всеки изгрев ще стане вълшебен

и ще видим с очите на семето,

че сме вечни и всеки е ценен.

 

Не сечете дървото на спомена,

там са нашите светли моменти,

а без клони самотен е коренът

и сме смъртни ний, Хората-Енти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...