30.09.2011 г., 8:57

Хората-Енти

1.1K 0 3

Не сечете дървото на спомена,

то е всичко, което сме ние,

че без него и обич особена

трудно в нас ще реши да се свие.

 

В него, знайте, се крие основата

на това, дето можем да бъдем,

само трябва да чуем природата

и да спрем с нея все да се лъжем.

 

Щом изпием потока на времето,

всеки изгрев ще стане вълшебен

и ще видим с очите на семето,

че сме вечни и всеки е ценен.

 

Не сечете дървото на спомена,

там са нашите светли моменти,

а без клони самотен е коренът

и сме смъртни ний, Хората-Енти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...