30.09.2011 г., 8:57

Хората-Енти

1.1K 0 3

Не сечете дървото на спомена,

то е всичко, което сме ние,

че без него и обич особена

трудно в нас ще реши да се свие.

 

В него, знайте, се крие основата

на това, дето можем да бъдем,

само трябва да чуем природата

и да спрем с нея все да се лъжем.

 

Щом изпием потока на времето,

всеки изгрев ще стане вълшебен

и ще видим с очите на семето,

че сме вечни и всеки е ценен.

 

Не сечете дървото на спомена,

там са нашите светли моменти,

а без клони самотен е коренът

и сме смъртни ний, Хората-Енти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...