30.09.2011 г., 8:57

Хората-Енти

1.1K 0 3

Не сечете дървото на спомена,

то е всичко, което сме ние,

че без него и обич особена

трудно в нас ще реши да се свие.

 

В него, знайте, се крие основата

на това, дето можем да бъдем,

само трябва да чуем природата

и да спрем с нея все да се лъжем.

 

Щом изпием потока на времето,

всеки изгрев ще стане вълшебен

и ще видим с очите на семето,

че сме вечни и всеки е ценен.

 

Не сечете дървото на спомена,

там са нашите светли моменти,

а без клони самотен е коренът

и сме смъртни ний, Хората-Енти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...